Националният природонаучен музей е най-старият музей в България и един от най-богатите природонаучни музеи на Балканския полуостров. Създаден е преди 120 години през 1889 г. от Княз Фердинанд и през първите месеци на своето съществуване съхранява личните колекции на княза. До Първата световна война музеят се е обогатявал с колекции предимно от чужбина, а в последствие и от частни български колекции. Именно през периода от 1914 до 1959 г. Националния природонаучен музей, тогава наричан Царски музей, е претърпял най-голямото си обогатяване и се превръща в основно звено за научни изследвания по природните науки в България. Сградата на бул. "Цар Освободител" 1 в София, в която се помещава музеят, е единствената в града, строена специално за музей. Тя е била разрушена по време на бомбардировките в София след като колекцията е била своевременно евакуирана. Напълно възстановен музеят отваря отново врати през 1948 г. под името Природонаучен музей като поделение на Българската академия на науките. Музеят добива самостоятелност и национален статут през 1974 г. Оттогава експозициите на Националния природонаучен музей обхващат 16 зали, разпределени на четири етажа, в които тематично са изложени минерали (1/4 от минералните видове в света), скали, вкаменелости (над 30 000 образци на фосилни безгръбначни), растения, земноводни, влечуги, риби, птици (над 1990 вида), насекоми (около 480 000 екземпляра), други безгръбначни (над 300 000), бозайници (над 460 вида). Научните колекции на музея са едни от най-значимите на целия Балкански полуостров и включват общо над един милион екземпляра и образеца.