Паметникът на Васил Левски е един от най-почитаните и обичаните в София. Изграден е на лобното място на Васил Левски, Апостолът на свободата. Васил Иванов Кунчев е бил Божи служител, който през 1864 г. подрязва косите си, за да стане светски служител, посветил живота си на освобождението на България и осъществяване на идеята си за "чиста и свята република". Васил Левски е създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От 1868 г. до края на дните си той е основният идеолог и организатор на българската национална революция. Апостолът на свободата е заловен на 27 декември 1872 г. от няколко турски заптиета. Откаран е във Велико Търново, за да бъде разпознат. След потвърждение, че заловеният е Васил Левски, той е отведен в София и предаден съд, който издава смъртна присъда чрез обесване, изпълнена на 18 февруари 1973 г. На това място в центъра на днешна София се издига паметникът на Васил Левски. Идеята за неговото създаване датира още от първите дни след Освобождението. В своя втори брой от 28 април 1879 г. в-к "Славяни" открива подписка за събиране на средства за паметника. Проектът за паметника на Апостола е направен от чехът А. В. Колар, първи архитект на София. Бюстът, създаден специално за паметника, се счита за един от най-сполучливите бюстове на Васил Левски. Преди се е предполагало, че е бил направен от Йозеф Страховски или Франц Новак. По-късно според новооткрити документи е доказано, че бюстът на Апостола е направен по поръчка на Димитър Петков от Рудолф Вейр, скулптор от Виена с участието на неговия съгражданин арх. Емил Ритер фон Фьостер. Паметникът на Васил Левски в София е бил осветен през 1895 г.