Софийският Университет Свети Климент Охридски е първото висше учебно заведение в България. Той е най-големият и модерен учебен и научноизследователски център в страната и обхваща 16 факултета с 92 специалности. За рождена дата на университета се смята 1 октомври 1888 г., когато се създава Висш педагогически курс при Софийската мъжка класическа. На 8 декември същата година Народното събрание приема закон, с който курсът се трансформира във Висше училище. Пет години по-късно през 1904 г. Висшето училище се трансформира в Български университет, носещ името на своите благодетели - братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово. От 1902 г. е учреден празникът на патрона на университета Св. Климент Охридски, чието име университетът започва да носи през 1935 г. През 1906 г. е обявен конкурс са сграда на Софийския университет, спечелен от френския архитект Анри Бреансон. Проектът не се реализира заради Първата Световна Война и националната катастрофа, която преживява България. През 1920 г. арх. Йордан Милтенов преработва проекта на Бреансон и строежът на Ректората започва лятото на 1924 г. В средата на 1930 г. започва и строежът на Университетската библиотека по проект на арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов. И двете сгради са осветени едновременно през декември 1934 година. Пред фасадата на Ректората са поставени бронзови фигури на братята Евлогий и Христо Георгиеви, изработени от скулптора Кирил Шиваров. Скулпторите Михайло Парашчук, Любен Димитров и Любомир Далчев са направили украсата на фасадата. През следващите десетилетия сградата на Софийския университет е разширена с нови две крила, окончателно завършени през 1985 г.