Национален Стадион Васил Левски е най-голямото спортно съоръжение в България. Целият комплекс включва 43 500 седящи места за зрители, от които 1500 са във ВИП ложи и 4000 са покрити седящи места. Освен игрището, терените, пистите и площадките, базата на Националния стадион включва 14 спортни зали за художествена гимнастика, аеробика, джудо, бокс, баскетбол, тенис на маса, фехтовка и др. На територията на стадиона се намират и две конферентни зали, Музей на физическата култура и спорта, администрацията на стадиона, ресторант, кафенета. Национален Стадион Васил Левски се намира в центъра на София до Орлов мост на изток от Перловската река на бул. "Евлоги Георгиев" 38. Първият стадион на сегашния терен на Национален Стадион Васил Левски е построен през 1924 г. по проект на арх. Зафир Абрашев. Състоял се е от стадион Юнак и игрище Левски. За времето си това е бил най-използваният стадион на България, с 10 000 седящи места, на който са се провеждали всички по важни състезания по лека атлетика и повечето мачове от държавните и софийските първенства по футбол. През 1949 г. се взима решение за построяване на нов стадион, като игрището и стадионът са разрушени. Започва строежът на многофункционално спортно съоръжение, завършено през 1953 г. по проект на арх. Къньо Дундаков. Националният стадион претърпява един ремонт през 1966 г. Основна реконструкция на стадиона започва едва през 1997 г., която след пет години приключва успешно. Веднага след това Националният стадион Васил Левски е лицензиран от UEFA и притежава четири звездна категория по стандартите на UEFA и FIFA за капацитет на стадион от такъв ранг.