Паметникът на Цар Освободител е издигнат в чест на руския цар Александър II, чиито войски при десетата руско-турска война (1877-1878) освобождават България от турско робство. Паметникът се намира в центъра на София срещу сградата на Народното събрание на едноименния площад. След Освободждението по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет се провежда конкурс за проект на паметника. От явилите се над 90 скулптори от 15 държави, конкурсът печели флорентинския скулптор Арнолдо Дзоки. При архитектурното изпълнение на проекта му сътрудничи българският арх. Никола Лазаров, а инженерното изпълнение е направено от инж. Христо Станишев. Основният камък на паметника на Цар Освободител е положен на Гергьовден (23 април) през 1901 г., за да се почете и 25-годишнината от Априлското въстание. Готов е на 15 септември 1903 г., но е осветен на 30 август 1907 г. Паметникът е с пирамидална композиция и височина 12 метра, изграден е от полиран гранит. Композицията включва каменен стилобат, над който е изградена раздвижената група от бронз, отразяваща мощта и устрема на руската армия и Българското опълчение, водени от крилатата богиня на победата. Над групата е поставен масивен корниз в ренесансов стил, върху който стъпва направената от бронз фигура на Александър II, възседнал кон. В предната част на паметника, която гледа към Народното събрание, е изписано "На братята освободители - признателна България". Под този надпис е поставен бронзов венец, подарен от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини.