Храм "Св. Великомъченица Параскева (Петка)", по-познат като църква Св. Петка Самарджийска е еднокорабна засводена православна църква. Изключително стара, тя е една от малкото запазени сгради на София от Средновековието и е разположена буквално в самия център на столицата на ул. "Съборна" в подлеза на ЦУМ и Шератон София Хотел Балкан. Църквата е построена през 11 век върху древна римска гробница, датираща от 4 век, което предполага, че преди нея на това място е имало и по-стар храм. Стените й са дебели по един метър и са направени от камъни и тухли. Тя е посветена на света великомъченица Параскева (Петка) Иконийска, загинала по нашите земи през 3 век. Наричана е "самарджийска", понеже през Средновековието около църквата са живели множество майстори на самари (самарджии) и те вярвали, че Света Петка е тяхна закрилница, затова и са стопанисвали църквата. За първи път църквата Св. Петка Самарджийска се споменава през 16 век, но е открита едва след Втората Световна Война. През 50-те години на 20 век е обявена за паметник на културата, но едва през 1992 г. започва отново да функционира като храм. Църквата е интересна с няколкото слоя стенописи от 14, 15 и 16 век, като най-горният пласт е създаден от свети Пимен Зографски. Съществува теория, поддържана от големия български писател Николай Хайтов, че в църквата е препогребано тялото на Васил Левски след обесването. Теорията се крепи на публикации в пресата от 1937 г., препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването, както и на археологически разкопки от 1956 г., при които е разкрито погребение. Тази теория все още не е официално потвърдена.