Централният военен клуб в София е една от първите новопостроени сгради след Освобождението. Основният й камък е положен през 1895 г. и оттогава тя се превръща в основно културно средище на столицата. Тук се е положило началото на българската опера и театър, множество именити художници за работили в ателиетата на клуба и са излагали творбите си в галериите му. Великолепната сграда на Централния военен клуб е направена по проект на чешкия архитект Антонин Колар в стил неоренесанс, а цялостното й завършване е дело на арх. Никола Лазаров. Фасадата и интериорът са богато украсени с цветна керамика, фини пластики от мрамор и бронз, създадени от скулптора М. Василев. Разпределението на трите етажа на Централния военен клуб е типично за клубните сгради от края на 19 век. На партерния етаж се намират Обединена школа по изкуствата, изложбена галерия и кафене. На първия етаж са разположени различни луксозно декорирани салони, подходящи за коктейли, конференции, литературни четения, камерни концерти, делови срещи. Емблематична за Централния военен клуб в София е неговата Концертна зала с 450 места. Разкошният й интериор впечатлява с красиви гипсови орнаменти и оригинални виенски полилеи. В тази зала са гостували много именити музиканти, артисти, певци. Към Централния военен клуб в София функционира и Централна армейска библиотека с над 120 000 тома. Сградата на клуба е обявена за паметник на културата от национално значение. Намира се на ъгъла на ул. "Г.С. Раковски" и бул. "Цар Освободител" срещу Руската църква Св. Николай Чудотворец и близо до Храм-паметник Св. Александър Невски.