Боянската църква Св. Св. Николай и Пантелеймон е един от деветте паметници на културата в България, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство под номер 42. Тя е разположена в квартал Бояна на София, в подножието на Витоша. В историята на изграждането на Боянската църква до финалния й вариант има три периода. Първият е от 10 век, когато на мястото на днешната сграда е имало марка църквичка. Вторият период е от 13 век, когато по волята на владетеля на Средец (средновековна София) севастократор Калоян църквата е разширена и до нея е издигната нова църква на два етажа. Първият етаж е служил като семейна гробница, а вторият - за семеен параклис. Тогава църквата е била известна като "Калоянова". В началото на 19 век е била добавена още една пристройка, изграден с даренията на местното население. Паркът към църквата е стздаден след Освобождението от Фердинанд I. Боянската църква обаче е известна най-вече заради своите уникални стенописи. Първият живописен слой датира от 11-12 век. Стенописите от този период покриват цялата източна стена на църквата. Най-забележителни са стенописите от втория период, създадени през 1259 г., които демонстрират блестящите постижения на българската средновековна култура. Неизвестни майстори са създали 89 сцени с над 240 изображения, всяко със своя индивидуалност и реалистично изпълнение. Названието Боянски майстор всъщност обхваща целият колектив, изографисал Боянската църква. Тя е и единственият изцяло запазен и най-забележителен паметник на Търновската живописна школа от 13 век. По-късно през 14, 16 и 17 век са добавени още няколко стенописа.