Археологическият музей е част от Националния Археологически Институт към БАН. Той се помещава в някогашната Буюк джамия в самия център на София. Пълното име на джамията е било Коджа Махмуд паша джамиси или Джамията на великия Махмуд паша, великият везир на султан Мурад II (1421-1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия в София и същата година поръчва строежа на джамията, завършена двадесет години след смъртта му през 1494 г. Голямата (буюк) джамия е една от най-старите сгради на София. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи. След Освобождението изоставената и порутена джамия е предоставена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две крила, свързани с джамията, отново ремонтирана. Бомбардировките на София през 1944 г. силно засягат Археологическия музей и той отваря врати отново през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 г. по-късно през 1993-1994 г., чийто последен етап се извършва 2003-2005 г. В момента Археологическият музей в София съхранява най-богатата археологическа колекция на Балканския полуостров. Посетителите на София могат да избират измежду редица младежки хостели, самостоятелни апартаменти и квартири, както множество хотели до Археологическия музей. Наблизо са разположени уютни еднозвездни хотели, класически и бутикови хотели, както и множество луксозни хотели в София.