През 1904 г. с решение на тогавашния български министър на народната просвета проф. Иван Шишманов драматическа трупа "Сълза и смях" се превръща в Български народен театър, по-късно преименуван на Народен Театър Иван Вазов. Той е първият театър в България след Освобождението. В създаването на Народния театър участие взимат и Българска народна театрална трупа "Основа" (1888-1890 г.) и Драматическо-оперната трупа (1890-1892 г.). Съставът на театъра и цялата му администрация към този момент са се помещавали в сградата на ул. "Славянска беседа". През януари 1907 г. е открита новата сграда на театъра, в която той се помещава и до днес. Тя е била издигната на мястото на дъсчената постройка, известна като театър Основа. Зданието е проектирано от арх. Херман Фелнер и арх. Фердинанд Хелмер в стил сецесион, отъждествяван с постимпресионистичния стил ар нуво, познат още като щил модерн, югендщил, модернизъм, стил либерти. За първите си двадесет години Българският народен театър се утвърждава като водеща национална културна институция. Между двете Световни войни е най-силният творчески период на театъра, особено след възстановяването му от пожара през 1929 г. Основно сградата на Народния театър е обновена през 1972-1976 г. Проектът по възстановяването и ремонта на театъра е под ръководството на арх. Иван Тонев, а цялото художествено оформление се ръководи от Дечко Узунов. От този момент нататък Народният театър започва да олицетворява напълно представата за културна институция от национално значение. Посетителите на София имат голям избор от хотели до Народен Театър Иван Вазов. На тяхно разположение са първокласни пет и четиризвездни хотели, бутикови хотели с характерен дизайн, както и голям брой хостели, апартаменти на хотелски начала, квартири.